ОПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА СВОБОДАТА СПОРЕД НАЦИОНАЛНИ И МЕЖДУНАРОДНИ ОФИЦИАЛНИ ДОКУМЕНТИ

 

Османската империя, която властва в нашите земи през 1839 г. приема Гюлханският Хатишериф, който обезпечава живота, имота и честта на всички поданици, независимо от религията им, премахва  откупната система за данъците, дава свобода на вероизповеданията.

През 1856 г. османското правителство обнародва втория акт на Танзимата- Хатихумаюна.

Документът е приет седмици преди Парижкия конгрес, свикан след Кримската война 1853-1856 г.  

Хатихумаюнът потвърждава дадените по-рано с Гюлханския хатишериф от 1839 г. права на султанските поданици и очертава параметрите на по-нататъшните реформи в империята. Още с прокламирането на Хатишерифа, Цариград обявява настъпването на епохата на танзимата, т.е. време на реформите.

Въпросните реформи предвиждат пълна свобода на религията и вероизповеданията, равенство на мюсюлмани и немюсюлмани пред законите, право на собственост и имущества, достъп на немюсюлманите до обществени служби, училища, армия и пр., равно облагане с данъци без разлика на вероизповедание и религия, въвеждане на ред във финансите и държавния бюджет, реорганизация на администрацията, право на представителство на населението в управленските структури на страната, отваряне на банки, строителни работи и т. н.

На практика както Гюлханския хатишериф, така и Хатихумаюнът не се зачитат, но посочените в документите права, дават основание на българите да поставят пред султанското правителство въпроса за църковната и гражданска автономия. Тези два документа не дават реално обявените права на българското население, но предизвикват раздвижване в средите на тогавашната интелигенция. 

Търновска Конституция, приета на 16 април, 1876 г.

Член 73. Никой не може да бъде наказан без присъда от надлежний съд, която е вече добила законна сила.

Член 77. Частни писма и частни телеграфически депеши  съставят тайна и се броят неприкосновени.

Член 79. Печатът е свободен.

Член 82. Жителите на Българското Княжество имат право да се събират мирно и без оръжие, за да обсъждат някакви въпроси, без да искат по – напред за това позволение.

Конституция на Република България, приета на 12 юли, 1991 г.

Член 4. (2) Република България гарантира живота, достойнството и правата на личността и създава условия за свободно развитие на човека и гражданското общество.

Член 6. (1) Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права.

               (2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.

Член 13. Вероизповеданията са свободни.

Член 28. Всеки има право на живот. Посегателството върху човешкия живот се наказва като най – тежко престъпление.

Член. 29. (1) Никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко безчовечно или унижаващо отношение, както и на насилствена асимилация.

                (2) Никой не може да бъде подлаган на медицински, научни или други опити без неговото доброволно писмено съгласие.

Член 30. (1) Всеки има право на лична свобода и неприкосновеност.

                (2) Никой не може да бъде задържан, подлаган на оглед, обиск или друго посегателство върху личната му неприкосновеност освен при условия и по реда, определени със закон.

Член 32. (1) Личният живот на гражданите е неприкосновен.

                (2) Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи.

Всеобща декларация за правата на човека, приета и провъзгласена с резолюция 217 А (ІІІ) на Общото събрание на ООН от 10. 12. 1948 г.

Член 1. Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. Те са надарени с разум и съвест и следва да се отнасят помежду си в дух на братство.

Член 3. Всеки има право на живот, свобода и сигурност на личността.

Член 4. Никой не трябва да бъде държан в робство или крепостничество: робство и търговия с роби са забранени във всичките им форми.

Член 6. Всеки човек, където и да се намира, има право на признаване на неговата правосубектност.

Член 10. Всеки човек има право при пълно равенство на справедливо и публично разглеждане на неговото дело от независим и безпристрастен съд за установяване на неговите права и задължения, както и за разглеждане на каквото и да е наказателно обвинение, предявено срещу него.

Член 12. Никой не трябва да бъде подлаган на произволна намеса в личния му живот, семейството, жилището и кореспонденцията, нито на посегателства върху неговата чест и добро име. Всеки човек има право на закрила от закона срещу подобна намеса или посегателства.

Член 15. Всеки човек има право на гражданство.

Член 28. Всеки човек има право на социален и международен ред, при който правата и свободите, провъзгласени в тази декларация, могат да бъдат напълно осъществени.

Из „Декларация на независимостта”, 4 юли, 1776 г. , САЩ, Томас Джеферсън

„ Всички хора са създадени равни, а техният създател ги е дарил с някои неотнемаеми права, измежду които правото на живот, на свобода и на стремеж към щастие.”

 

back