Дидактически   насоки по темата „ Свобода на мисълта , изказа и информацията „

Български език  и  литература

 

Тема

Съдържание

Пътят на един народ от робството към свободата / „ Под игото „ от Иван Вазов/

Теза : „Под игото” разказва за случващото се вътре в българското общество преди , по  време и след Априлското въстание през 1876  година .Както посочва заглавието , акцентът е поставен върху живота на българите  непосредствено преди въстанието.Чрез герои и случки , които са родени от творческото въображение на автора , е показано духовното израстване на народа и как той узрява за идеята за свобода. Вазов майсторски успява да представи всичко това , като изобразява промените , които настъпват в бита и живота на обикновения българин , как той приема новото , приобщавайки се към националнозначимата идея.Метафора на този духовен и нравствен подем е „ пиянството „ на народа ,  узрял и готов за бунт . Интерпретация : Националният бит присъства по страниците на романа винаги , той е основата , върху която се проектира революционния подем , обхващащ всички слоеве на българския народ .   -           според автора опазените през вековете на робството български корени , бит  , морал и традиции са благодатната почва , в която покълва идеята за свободата . -           за възрожденския българин образованието е другият основен духовен стожер , който е особено важен за моралното му превъзходство над поробителя. -           основните ценности на българщината ръководят и обществения дух в Бяла черква. В Ганковото кафене туркофили и русофили кръстосват аргументи и симпатии .Темата за свободата не им е чужда. Прелом в психиката на мирния патриархален  човек .  -     по време на годишния училищен изпит идеята за свободата става обществено достояние. -    революционната песен по време на театралното представление разбужда духовете в градчето.Чинтуловата песен , запята от всички , откровено и спонтанно изразява порива на възрожденския българин към свобода. - Бойчо Огнянов – човекът , който кара хората да прегърнат идеята да се борят за своята свобода , ги повежда по пътя до бунта. - дългите години заточение в тъмницата на Диарбекир не са угасили порива му към свободата . За него смъртта е път към безсмъртието , а организирането на въстанието – смисъл на живота . - вплитане на представители на  различни социални  групи  в подготовката на въстанието , за  да се покаже величието на делото . - новата молитва на чорбаджи Марко , с която се моли за България :” Лудите, лудите – те да са живи „   3. Свободата е синоним на себеотдаване, себеотричане.Всички се включват в подготовката на бунта , дават най – ценното си, забравят нивите и домовете си , за да достигнат до безумието и „ пиянството” , в които ще открият истината за величието и безсмъртието .   -  българинът , обхванат от опиянението на свободата, е неспособен , въпреки жестокостта на поражението , да се върне духом в тъмнината на робството. - пиянството на духа е особено безумие , изразяващо се в израстването на народа до собственото му самоуважение. - смъртта е изстрадано взето решение – връщане няма. Този подвиг зазвучава със силата на реквием за величието на духа , който е дръзнал да се изправи срещу собствения си страх , а след това и срещу вековното робство.   Извод:Пиянството на един народ се превръща в себеотричане , себеотдаване в името на свободата ,то е празник на духа. Текстове – „Гост „,”Радини вълнения „, „Представлението”, „Тлаката в Алтъново”,”Пиянството на един народ”,”Около един труп” и др.

 

←