1.     УСТАВ  НА ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ

 

ЧЛЕН 1

Целите на Организацията на Обединените нации са:

Да постига международно сътрудничество при разрешаване на международните проблеми от икономическо, социално, културно или хуманитарно естество, както и приразвиване и насърчаване зачитането правата на човека и основните свободи за всички,без разлика на раса, пол, език или вероизповедание.

 

                                                                       Г л а в а I Х

МЕЖДУНАРОДНО ИКОНОМИЧЕСКО И СОЦИАЛНО СЪТРУДНИЧЕСТВО

                                                                       ЧЛЕН 55

С цел да се създадат условия за стабилност и благоденствие, необходими за

мирните и приятелски отношения между народите, основани на зачитане принципа на

равноправието и самоопределение на народите, Организацията на Обединените нации

съдейства:

в) за всеобщо зачитане и спазване правата на човека и основните свободи за всички без

разлика на раса, пол, език или вероизповедание.

 

 

 

Г л а в а Х I I

МЕЖДУНАРОДНА СИСТЕМА ЗА ПОПЕЧИТЕЛСТВО

ЧЛЕН 76

Основните задачи на системата за попечителство съгласно целите на Организацията

на Обединените нации, изложени в чл. 1 на настоящия устав, са:

в) да насърчава зачитането на правата на човека и основните свободи за всички без

разлика на раса, пол, език или вероизповедание и да насърчава признаването на

взаимната зависимост между народите в света

 

 

Международен пакт за граждански и политически права

 

Член 18

1. Всяко лице има право на свобода на мисълта, съвестта и вероизповеданието. Това право включва свободата да изповядва или възприема религия по свой избор и свободата да изповядва своята религия или убеждения индивидуално или колективно, публично или частно, чрез богослужение, ритуали, религиозни обреди и обучение.

2. Никой не може да бъде обект на принуда, която да накърнява свободата му да изповядва или да приема религия или убеждения по свой избор.

3. Свободата да се изповядват религията или убежденията подлежи само на такива ограничения, предвидени от закона и необходими за защитата на обществената сигурност, ред, здраве и морал, или на основните права и свободи на другите.

4. Държавите - страни по този пакт, се задължават да зачитат свободата на родителите или на законните настойници, да осигуряват религиозното и моралното възпитание на своите деца съобразно собствените си убеждения.

 

 

Член 24

1. Всяко дете, без разлика на раса, цвят на кожата, пол, език, религия, национален или социален произход, имотно състояние или рождение, има право на такива мерки на закрила от страна на неговото семейство, на обществото и на държавата, каквито състоянието му на малолетен изисква.

2. Всяко дете трябва да се регистрира веднага след раждането му и да му се даде име.

3. Всяко дете има право да придобие гражданство.

 

Член 26

Всички лица са равни пред закона и имат право, без всякаква дискриминация, на еднаква законна закрила. В това отношение законът трябва да забранява всякаква дискриминация и да осигурява на всички лица еднаква и ефикасна закрила против всякаква дискриминация, основаваща се на раса, цвят на кожата, пол, език, религия, политически или други убеждения, национален или социален произход, имотно състояние, рождение или всякакви други признаци.

Член 27

В държави, в които съществуват етнически, религиозни или езикови малцинства, лицата, принадлежащи към тези малцинства, не могат да бъдат лишавани от правото да имат съвместно с другите членове на своята група собствен културен живот, да изповядват и практикуват собствената си религия или да си служат с родния си език.

 

 

Международен пакт за социални, икономически и културни права

ЧАСТ II

Член 2

2. Държавите-страни по този пакт, се задължават да осигурят упражняването на провъзгласените в този пакт права без каквато и да е дискриминация, основаваща се на раса, цвят на кожата, пол, език, религия, политически и други убеждения, народностен или социален произход, имотно състояние, рождение или всякакви други признаци.

 

Член 13

1. Държавите - страни по този пакт, признават на всяко лице правото на образование. Те приемат, че образованието трябва да бъде насочено към пълното развитие на човешката личност и на съзнанието за нейното достойнство, както и да засили зачитането на човешките права и основни свободи. Те приемат освен това, че образованието трябва да дава възможност на всички лица да играят полезна роля в едно свободно общество, да насърчава разбирателството, търпимостта и приятелството между всички народи и всички расови, етнически и религиозни групи и да подпомага дейността на Организацията на обединените нации за поддържането на мира.

2. Държавите - страни по този пакт, признават, че да се постигне пълното осъществяване на това право:

a) основното образование трябва да бъде задължително, безплатно и достъпно за всички;

b) средното образование в различните му форми, включително техническото и професионалното образование, трябва да се направи общодостъпно с всички подходящи средства и по-специално с постепенното въвеждане на безплатното образование;

c) висшето образование трябва да се направи достъпно за всички на равноправна основа, според способностите на всеки чрез всички подходящи средства и по-специално чрез постепенно и все по-широко въвеждане на безплатното обучение;

d) елементарното образование трябва да се насърчава или засилва, доколкото е възможно, за онези лица, които не са получили или не са завършили пълния курс на своето основно образование;