Конституция на Република България

Чл. 39.
(1) Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин.
(2) Това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността.
Чл. 40.
(1) Печатът и другите средства за масова информация са свободни и не подлежат на цензура.
(2) Спирането и конфискацията на печатно издание или на друг носител на информация се допускат само въз основа на акт на съдебната власт, когато се накърняват добрите нрави или се съдържат призиви за насилствена промяна на конституционно установения ред, за извършване на престъпление или за насилие над личността. Ако в срок от 24 часа не последва конфискация, спирането преустановява действието си.
Чл. 41.
(1) Всеки има право да търси, получава и разпространява информация. Осъществяването на това право не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани, както и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала.
(2) Гражданите имат право на информация от държавен орган или учреждение по въпроси, които представляват за тях законен интерес, ако информацията не е държавна или друга защитена от закона тайна или не засяга чужди права.

 

Из прокламацията, приета на Великото народно събрание в Оборище, според „Записки на българските въстания” на Захари Стоянов.

„ ... Напред, братя! Дигайте пушките в ръце, за да срещнем един други неприятелят, да запазим своето отечество, да придобием свободата си!

О, българино, докажи, че живееш и ти, покажи как знаеш да цениш скъпата свобода.

Чрез днешното си въстание ти ще придобиеш свобода, с бой и със собствената своя кръв. Счупи хомотът, който сече твоя врат като трион!

Ти, който търсиш свобода, чест и човешко право за себе си, пази така също свободата, честта и правото на оногова, който ги потърси при тебе. Защити ги!

Бъди юнак , неустрашим срещу неприятеля, сражавай се, боювай геройски, но не отказвай благоволението си към робът!

От днес в името на българския народ ние обявяваме пред целия свят, че желаем или свобода, или смърт на сичкото население.

Напред, напред, братя! Бог е с нас !”

 

„….Революцията трябваше да стане и жертвите трябваше да станат .. Аз даже бих желал да бъдат още по-големи и по-ужасяващи. Ние не можем със силата си да разбием Турция, но можем да спечелим симпатията на света поне чрез грозните си нещастия, чрез мъченичеството си и кървавите реки, които изтичат от тялото на България… Това е все знак за съществувание: мъртвия никой не го мисли – само живият има право на живот… Ние изпълнихме една човешка длъжност: опитахме се да спечелим свободата си с кръв – не успяхме...Това е жалко, но не е стидно…Позор и престъпление ще бъде само, ако скръстим вече ръце ... ако плюем на идеала си, ако забравим кръвта и пожарите, в които днес плува България …”

                                                                                              Иван Вазов,  “Под игото”

“Свобода  е …, що е то? Да ходиш тъй, където ти текне, и никой да не ти се бърка, да нема над главата ти кехая и бей… Е, харно. Ама ти, даскале, по-добре кажи им на нашите люде,че като дойде нашето царство, земята ще си бъде наша и ние ще си я работим, нема да делим с агата и то едно за нас, а сто за него. Со земята живеят тия люде, тя е сичко за них. И говори им още да не се боят от турците, да излезе страхът им от сърцето. Това е за них. И пред очите ще им светне повеке. Е, то е свобода.”

 

                                                                                              Димитър Талев, „Илинден”

 За Свободата

от Коста Лулчев

(публикувано във в-к “Свободен народ”, бр.42/07.03.1946 г.)

Свободата не е привилегия, не е и достойнство. Тя е право. Тя не е на отделния човек, нито на отделна група. Тя е за всички. Никой не може да я отнема. Никой не може да я присвоява. Който я отнема и който я присвоява, е враг на народа, враг на свободата...
Ако не е за всички, тя не е свобода. Никой не може да злоупотребява с нея. В нейно име не могат да се вършат насилия и престъпления. Тя не се нуждае от насилия, защото тя отрича насилието. Когато тя цари, насилие няма.
Тя създава условия за развитие на най-благородните чувства и склонности. Тя издига човека от роб до гражданин и импулсира гражданина... Тя е условие за разрастване на всички способности и за пълен размах на човешкия гений.
Целта е – свободата да се превърне в братство. Тогава светът ще се вдигне да най-възвишените си стремежи. Тиранията убива човека и човешкото в човека. Тиранията е пълно отрицание на всички прояви на братство и човечност.
Основните права на гражданина и човека са свободата на мисълта и словото, свободата на печата и сдружаванията, свобода на политическо проявление и труд...
Когато липсват тия свободи, липсват условия за свободен и нормален политически и граждански, обществен и личен живот... Да не можем свободно да мислим, това значи, да бъде скована човешката мисъл и да замре идеята... Да не можем свободно да пишем и да говорим, това значи, и идеята и мисълта да престанат да вдъхновяват човека...
За свободата са водени борби, и жертви са давани. За свободата загина Апостола, за свободата падна красивата глава на сина на Калофер, паднаха и хиляди други. Всички те ни завещаха борба за свободата. Затова тя е скъпа.
Всяко ограничаване е посегателство върху свободата. Едно управление има дълга да гарантира и да пази свободата на всички, не да я отнема и потъпква. Когато една власт не пази свободата, и я присвоява, или я погазва, това е власт, отречена от народа. Когато цял народ се чувства свободен, той е спокоен.
Не можем да търсим и искаме свободата, когато ни трябва, а да я отричаме и отнемаме на другите, когато на тях трябва. Човешкият дух е вечно неспокоен и човешката мисъл е вечно жива. С нищо духът и мисълта не ще бъдат спряни. С нищо не могат да бъдат оковани. Натиснати, - те избухват...
Да има право гражданинът свободно да мисли, свободно да пише, свободно да се организира и свободно да действа политически, - това е първата необходимост за гражданина и за човека... Когато той не е свободен да каже мнението си, когато за казана мисъл се преследва, когато не е свободен да се прояви политически, когато за доблестно изказано мнение се отговаря с лишаване от свобода, и със затвор, - свобода няма!...
Свободата е на всички и за всички. Никой не може да я отнема. Никой не може да я присвоява за себе си и против другите.
Арестуването на Кръстю Пастухов е доказателство, че в България няма свобода.

 

 

 ←