Shumen

 

Каква е настоящата ситуация относно свободата на съвестта и свободата на религията в Европа?

 

Съвременната политическа мисъл ни предлага следната дефиниция: Свободата на религията и съвестта означава правото на всеки човек да изповядва каквито иска религиозни принципи, включително и да не изповядва такива; тя изисква никой да не бъде насилван (от отделен индивид, социална група или институция) да действа по начин, противоречащ на убежденията му.

Във всички европейски  държави днес тази свобода се смята за нещо безспорно, за естествено следствие от основната максима, че всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. На практика изискването за религиозна свобода се е превърнало в неотменна част от съвременното разбиране за политиката; затова с течение на годините е изчезнала необходимостта от нейното  

обосноваване и теоретична защита.

Свободата на религията и съвестта днес са задължителна част от всяка демократична конституция. В приетата през 1948 г. от ООН Всеобща декларация за правата на човека в член 18 изрично е заявено:

"Всеки човек има право на свобода на мисълта, съвестта и религията; това право включва правото да смени религията или убежденията си, както и свободата да изповядва религията или убежденията си, индивидуално или колективно, публично или частно, чрез обучение, обреди, богослужение и ритуали."

Всеобщата декларация е  последвана от няколко документа, които й придават юридическа сила.

В един от тях - Международния пакт за гражданските и политическите права е записано –  "1. Всяко лице има право на свобода на мисълта, съвестта и религията. Това право включва свободата да изповядва или възприема религия или убеждение по свой избор и свободата да изповядва своята религия или убеждения индивидуално или колективно, публично или частно, чрез богослужение, ритуали, религиозни обреди и обучение. 2. Никой не може да бъде обект на принуда, която да накърнява свободата му да изповядва или да приема религия или убеждение по свой избор.

Тези прецизни юридически формулировки бележат крайната фаза на многобройните интелектуални опити за теоретично обосноваване и защита на свободата на съвестта и религията.

От гледна точка на нормативните документи изглежда че всичко е наред ,едно скорошно събитие в Швейцария обаче е доста смущаващо.

Става въпрос за референдума ,на който 57,5 от гражданите на Швейцария решиха на територията на тази страна да не се строят минарета.Вярно е че Швейцарските парламент и правителство бяха против такъв референдум ,дори Римокатолическата църква и Федерацията на Швейцарските протестанти ,както и организацията „Амнести Интернешънъл” се противопоставиха обявявайки тази забрана за дискриминационна и нарушаваща религиозните права и свободи на гражданите , но тя е факт.

Какви ще бъдат политическите правните и религиозни последици от този акт и какво значение ще има той за християните срещащи дискриминация и преследване в мюсюлмански страни можем само да гадаем.Подобни събития  налагат извода че не всичко с религиозните свободи в Европа стои така както е описано в горе-цитираните документи.

←