Shumen

 

Религиозните свободи в Иран и България

 

сравнителен анализ

 

 

В настоящия момент Иран е конструирана и функционира като ислямистка държава функционираща на принципите на шериата.

Статистически , представените в страната религии изглеждат по следния начин:

- Изповядващи исляма 95% от населението от които шиити-85% и сунити-10%

- Останалите 5% от населението изповядват: Християнство-0,7% ; бахаи-0,7%; зороастризъм-0,1; юдаизъм-0,1%; ал хадж-3%; алевити-1,4%

Правителството на Иран включва ”съвет на експертите” състоящ се от 86 члена, всички ислямистки теолози и съвет на пазителите – в състав от 6 члена юристи мюсюлмани. Тези две институции следят за изпълнението на Шериата – мюсюлманското право в Иран.

От тази структура на правителството не е трудно да преценим че Иранската ислямистка държава функционира изключително в полза на мюсюлманите.

И докато християнската общност е представена в Иранския Меджлис с двама народни представители и ползва някаква защита , на преследване и репресии са подложени бахаите и представителите на юдаизма.

Бахаите се считат за еретици в иранското общество и нямат достъп до висше образование.

Макар че юдаизмът е формално защитен – представен с 1 место в Меджлиса ,в резултат на репресии от 1980г. до момента еврейската общност е намаляла от 80000 на 30000 души.Най-голямата общност на ирански евреи в момента е в САЩ.

Конституцията и Закона за вероизповеданията от 2002г. в България ргламентират следните права:

Чл. 2. (1) Правото на вероизповедание е основно, абсолютно, субективно, лично и ненакърнимо.

(2) Правото на вероизповедание включва правото на всеки свободно да формира религиозните си убеждения, както и да избира, променя и изповядва - съответно практикува - свободно своето вероизповедание, индивидуално или колективно, публично или частно, чрез богослужение, обучение, обреди и ритуали.

Чл. 3. (1) Никой не може да бъде преследван или ограничаван в своите права поради религиозните си убеждения. Недопустими са ограничения или привилегии, основани на принадлежност или отказ от принадлежност към вероизповедание. (2) Религиозните убеждения не са основание за отказ от изпълнение на задълженията, установени в Конституцията и закона.

Чл. 4. (1) Вероизповеданията са свободни и равноправни. Религиозните институции са отделени от държавата. (2) Недопустима е държавна намеса във вътрешната организация на религиозните общности и религиозните институции. (3) Държавата осигурява условия за свободно и безпрепятствено упражняване на правото на вероизповедание като съдейства за поддържане на търпимост и уважение между вярващите от различните вероизповедания, както и между вярващи и невярващи. (4) Не се допуска дискриминация на верска основа.

От изложеното до тук е видно че светската държава България гарантира свободното формиране и изповядване на религиозни убеждения и не допуска дискриминация на верска основа , обратното   верската ислямистка държава Иран поставя извън закона и подлага на репресии големи обществени групи от населението на страната , принуждавайки ги и да емигрират заради религиозните им убеждения.