SHUMEN

5.E.2.6 От екипа на ГПЧЕ”Н.Вапцаров”, Шумен, България

СРАВНИТЕЛЕН АНАЛИЗ

на настоящата ситуация относно свободата на словото

в България и Тайланд

След 20 години демократичен преход днес можем да кажем, че в България има свобода на словото и достъпът до информация е гарантиран със специален закон. Налице е положително развитие по отношение на нормативните документи, които гарантират свободен достъп до информация и публична база данни.Съществуването на необходимата нормативна база обаче, все още не означава ,че правата на гражданите на достъп до информация ,се спазват.

Налице е изключителна институционална неефективност,срастване на правораздавателната и изпълнителната власт с престъпни групировки ,полицейска престъпност.

Не са малко случаите, в които определено се наблюдават опити за политически или икономически натиск върху медийната среда. Тази тенденция характерна за последните няколко години е констатирана и от външни независими наблюдатели.

В своя доклад за България сайтът „Репортери без граница” поставя корупцията и политическото напрежение сред опасностите, които застрашават свободата на словото и в това отношение България е дадена като отрицателен пример. В своята класация за свобода на словото независимата организация поставя страната на 59 място сред 173 страни от целия свят и на последните места сред страните от ЕС.

„Сигурността на журналистите, които публикуват материали по теми свързани с партийното финансиране, подкупите, и организирана престъпност е застрашена. Всяка година там има случаи, при които журналисти стават жертва на физическо насилие и това естествено има много силно значение равно на цензура”.

Няма теми табу в страната, но някои теми се третират с внимание. Контрабандата и трафика на наркотици и хора рядко се разглеждат твърде отблизо. Някои журналисти са се примирили и са прибягнали до автоцензура, но пък други активно се съпротивляват на политическия и икономическия натиск. И въпреки че част от журналистите в столицата все още успяват да останат твърди срещу натиска и автоцензурата, тези в провинцията са по-склонни на огъване под натиск. Симбиозата между местна власт и престъпни групировки създават неблагоприятна среда за по-задълбочени разследвания.

В България има свобода на словото, но тя не е гарантирана. Бихме казали, че свободата присъства в Интернет, но не и в медиите.Много са факторите в държавата заинтересовани обществения живот в страната да не се осветява.

2008 година бе белязана със заплахи, нападения и няколко опита за убийство и убийства над хора дръзнали да изразят мнение. Убийството на Георги Стоев през април 2008 г. бивш член на престъпни групировки и след това вече писател, хроникьор на мафията ,е все още неразкрито и не се знае дали ще бъде.

Жестокият побой над Огнян Стефанов (септември 2008 г) ,главен редактор на Frog News, който бе нападнат и бит с чукове и метални пръти, заради изваждане на „ светло”на секретни документи в Интернет през август същата година ,също. Това се случва незабавно след като отрича на страниците на собствения си уеб сайт, че стои зад сайта www.opasnite.net. Колегата му Александър Иванов, зам. редактор на Frog News, също е заплашен с убийство и принуден да прекара няколко седмици под денонощната защита на полицията.

С подобни средства престъпния свят насажда страх и си осигурява подходящата среда за дейност.По всичко изглежда че това което цели престъпния свят е много удобно и на доскоро управляващите в България ,тъй като сега се оказва че много от тях са замесени в големи корупционни сделки.

През август 2008 г. избухна скандал за подслушване на телефони, след като националната агенция по сигурността (ДАНС) се опита да идентифицира авторите на Оpasnite. net и достига до там, че много репортери се страхуват от по-широки действия с цел идентифицирането и пресушаването на някои източници на информация.

Последния факт ни навежда на мисълта ,че държавата е склонна по скоро да толерира средите които ограничават свободата на словото , макар и с престъпни средства ,вместо да гарантира свободата и достъпа до информация.

Тайланд в превод „земя на свободните” , принадлежи към групата на новите индустриални държави, Икономическите и успехи се дължат на либералната търговска и инвестиционна политика, но относно свобода на словото според световната организация „Репортери без граници” е далеч назад в класирането. Азиатската държава, която се счита за по демократична от своите страни съседки Мианмар ,Камбоджа , Лаос заема 124 място 173 страни . Въпреки, че свободата на словото е гарантирана с Конституцията от1997 в страната съществува цензура. Тя се налага главно за защита на националната сигурност, запазване на обществения ред, но най-вече за предотвратяване на критика срещу кралското семейство и обиди към будизма. Според законът Lèse majesté всяко оскърбление към негово величество се смята за обида както към достойнството на управляващия, така и към самата държава. Репресиите, манипулациите, стриктният контрол са част от цензурата в Тайланд. Те се увеличават, не само тайландски, но и чужди журналисти и писатели са арестувани и обвинени за клевета по този закон.Австралийският писател Хари Николаидис беше осъден на 3 години и прекарва няколко месеца в затвор за издаването на своята художествена книга и пасаж от която описва поведението на сина краля. Засега най-тежка е присъдата на тайландският интернет потребител Сууича Такор, който е осъден на 10години затвор, след като съдът го намери за виновен по обвинени е за обида към монарха с публикуването в You Tube на преправени снимки на краля, поради което и до днес сайтът не е достъпен за жителите на Тайланд.

Според доклада за 2008 година на „Репортери без граници” тайландската преса е доста по-свободна в сравнение с тази на съседните и стани. Англоезичните вестници The Nation и Bangkok Post, както и някои други тайландски вестници се ползват със свобода за изразяване по различни въпроси с изключение на един, който е тема табу - кралят и кралското семейство. Повечето тайландски журналисти изразяват същата почит към краля както и мнозинството, но други си налагат автоцензура .

През 2006 г. чрез военен преврат правителството на Таксин Шинаватра бе свалено от власт. Оттогава армията продължава да държи под контрол повече от 120 радиостанции и 2 телевизии. Установената от правителството система за цензура и надзор в интернет пространството е блокирала над 50 000 уеб страници, за да предотврати критика срещу монарха. Отразяването на демонстрациите на противниците (жълтите и червените ризи) на бившия премиер Таксин Шинаватра, е опасно от гледна точка на журналистите. Пример за това е физическите нападения над телевизионните репортери и стрелбата в студио на една от телевизиите в края на 2008 г.

„Независими медии или не съществуват, или се сблъскват с изключително големи трудности, пресата действа като говорител на управляващия режим, достъпът на гражданите до обективна информация е силно ограничен”, твърди „Фрийдъм хаус”.

Законът за оскърбление срещу монарха се превръща в една от най-големите заплахи за свободата на словото, изключително сериозен проблем са и ударите срещу свободата на печата в Тайланд, заради преврата, политическите вълнения, бунтове и извънредно положение.

Съпоставяйки България и Тайланд става ясно, че ситуацията относно свободата на словото е сходна – двете държави споделят общ проблем – ограничаването или отнемането на възможността на гражданите да изразяват свободно своето мнение. В България не съществува тема – табу, медиите са определени като „частично свободни” поради зависимостта им от различни политически и икономически интереси и честата намеса в работата им на държавни институции и частни интереси. Тайланд се нарежда сред страните, чието население живее в държава, където пресата не е свободна, а това е 43 % от съотношението в световен мащаб. Дори се сочи, че наред с Русия, Филипините, Етиопия и Уганда, в Тайланд съществува силно ограничена свобода на медиите.Разликата между България и Тайланд е следната:

- В Тайланд държавата използва репресивния си апарат за да ограничава свободата на словото.

- В България държавата не прави нищо за да гарантира свободата на словото.

←