Shumen

Настоящата ситуация относно свободата на съвестта и религията в българия

 

Въпреки че конституцията предвижда свобода на религията, закона и правителството ограничават това право за някои религиозни групи, които не са регистрирани от съда. Около 85% от населението са православни християни. Мюсюлманите представляват най-голямото малцинство - 13 %. Според Съвета дирекцията по вероизповеданията, близо 150 000 са евангелисти протестанти, около 30 000 са арменски християни, и 3000 евреи. Законът определя Българската православна църква като "традиционната" религия и изисква други религиозни групи да се регистрират и да бъдат признати за юридически лица или да извършват религиозна дейност извън местата за поклонение. До края на годината (2009 г.), са били регистрирани повече от 100 религиозни групи. Държавният бюджет отпуска около 3,3 милиона лева (2,5 милиона щатски долара) за регистрираните религиозни групи, включително и на Българската православна църква, мюсюлманската общност, еврейската общност, Арменската апостолическа църква, протестанти и други групи. Около 2,8 милиона лева (2,100 милиона щатски долара) са разпределени за Българската православна църква, най-вече за обновяване и поддържане на църквата собственост. Правозащитни организации разкритикуваха преференциално третиране на закона за Българската православна църква и изразиха загриженост, че изискването групи да представят отчет за своята вяра представлява нарушение на свободата на религията. През 2009 г. не бяха променени законовите условия, които уреждат дейността на религиозните общности в България. Продължава да действа рестриктивният и дискриминационен Закон за вероизповеданията приет през декември 2002 г.

На 22 януари ЕКПЧ постанови, че правителството е нарушило правата на “Алтернативния синод”, като е изгонило членове от техните енории през 2004 година. Съдът даде три месеца на страните да преговарят за взаимно приемлива компенсация. Към края на годината, страните не успяха да постигнат споразумение за компенсация. ЕСПЧ заклейми разправата на властите с „Алтернативния синод”, намирайки нарушение на Член 9 от ЕКПЧ. По това дело той за пореден път подчерта, че в демократичното общество властите не могат да заставят религиозните общности да се подчиняват на единно ръководство. В тази връзка той също така установи, че Законът за вероизповеданията от 2002 г. не съответства на стандартите на ЕКПЧ за закон, доколкото оставя широко усмотрение на властите да определят кое е легитимното ръководство на вероизповеданието. Според Съда този закон е формулиран с фалшива претенция за неутралност. Решението на ЕСПЧ бе посрещнато със силна съпротива от широки слоеве на българското общество и от българските власти. Официалното крило на БПЦ направи специална декларация, с която отхвърли решението, заклеймявайки го като намеса във вътрешните работи на църквата. Правителствата не предприеха никакви действия за удовлетворяване на исканията на „Алтернативния синод”. Отказът на правителството да се споразумее с алтернативния синод на БПЦ Българският хелзинкски комитет в своя доклад нарежда сред основните проблеми с правата на човека за 2009 г.

След изборите през юли съществено се измени обществената атмосфера, в която религиозните групи действат. Официални и високопоставени представители на правителството и на подкрепящата го партия „Атака” направиха публични предложения за по-нататъшно ограничаване на правата на религиозните общности.

В края на септември министърът без портфейл Божидар Димитров, който отговаря и за Дирекция „Вероизповедания” към Министерския съвет, в отговор на депутатско питане в Народното събрание изказа тревога от това колко лесно може де се регистрира вероизповедание у нас, заявявайки, че е крайно време да се промени режима на регистрация на религиозните общности и да не се допускат до легално съществуване тези от тях, които имат по-малко от 5 000 члена. Няколко дни по-късно народната представителка от „Атака” Цвета Георгиева в интервю заяви, че „подготвя проект за изменение на Закона за вероизповеданията” и добави подробности – да се направи пълна пререгистрация на религиозните организации у нас; да се въведе долен праг от най-малко 5 000 члена, за да получи една религиозна общност статут на вероизповедание; На 17 октомври във вестник „Монитор” излезе интервю с друга народна представителка, този път от ГЕРБ – д-р Красимира Симеонова. Тя предложи нещо, което трудно може да се квалифицира другояче, освен като абсурдно, а именно – минималният брой членове, необходими за регистрация на религиозните организации, да стане 250 000 души. Разтревожени от тези официално заявени намерения за покушение срещу религиозните права на българските граждани, на 23 октомври 27 религиозни и правозащитни организации излязоха с остра протестна декларация. На 27 октомври стана ясно, че Обединените евангелски църкви и Католическата църква – най-големите неправославни християнски църкви в България – са се присъединили към документа и че той вече е подписан от 35 организации. Няколко дни по-късно официален представител на министър Димитров е упълномощен да заяви, че в закона следва да се направят само малки технически промени, които да улеснят религиозните общности.

През годината имаше редица случаи на нарушени религиозни права на български граждани. Както и през предишни години, в огромната им част те бяха насочени срещу „Свидетелите на Йехова” и срещу мюсюлманското изповедание. Но бяха засегнати и други изповедания. Най-сериозни измежду тях са опитите за покушения върху молитвени и/или административни здания на изповеданията. Няма данни по който и да е от тези инциденти да са разкрити извършители и те да са предадени на съд.

←